Без дом с душа без съдба аз плача за любовта с която теб дарих с мисълта да си щастлива. Този край аз не съм го желал, горда си, отхвърли моите мечти. Иди си, иди си. Твойте рани с любов ще ги стопя. В твойте длани душата аз ще си даря. Без дом с душа без съдба аз плача за любовта с която теб дарих с мисълта да си щастлива. Назад няма път за мен, ах, как боли, докосни ти мъжките сълзи. Иди си, иди си.
https://primoaccordo.net/azis/molba.htm