На къде душата ми да бяга, и къде да скрия своите сълзи? Като лист от вятъра отвяна, падна и във бездната сърцето ми. Тя открадна любовта ми, влезе даже и в дома ми, покорен от нейното лице. Дяволски те обладава и ума ти замъглява, тя играе с твоето сърце! Припев: Тя не може да обича не познава любовта и по устните с отрова от усмивка ни следа. Тя не може да обича не познава любовта като ледена кралица вледенява те в страстта. Ако някой ден за теб забрави, ще те чакам тук смитена и добра. И от нейните лъжи опарен в моите очи ще видиш любовта. Тя открадна любовта ми, влезе даже и в дома ми, покорен от нейното лице. Дяволски те обладава и ума ти замъглява, тя играе с твоето сърце!